Краят на вълчицата
Дивото в мен се събуди.
Нокти плътта ми разпукват,
вълча снага - сива козина,
хищна и алчна муцуна,
щръкват тревожно ушите ми
моят вълк щом ме целуна.
Вия и пукат ми костите,
от месечина съм луда,
ала са гладни вълчетата,
майка съм - сякаш съм чудо!
Няма покой за душата ми,
рия през пясък и клони,
трябва да храня децата си,
вълчи са мойте закони
Дивото в мен недолюбва
ни опелото, ни гроба -
гладни да скитат - нозете ми,
гладна за вълци - утроба.
В тъмния губер на сенките
дебна, във шума зарита.
Дивото в мен тържествува.
Съмва се. Падам убита.
© Кети Рашева All rights reserved.
