Кредо
Кредо
"Животът нека бъде стих,
а не от стих живот да правим."
С. М.
Каквото можех, съхраних.
Но повечето разпилявах...
Животът ми не беше стих,
макар че в стих го претворявах.
Животът сив... по-рядко цветен,
понякога бе твърд юмрук.
Поваляха ме ветровете.
Но се изправях пак. Напук.
И като в стар калейдоскоп
от късовете се сглобявах.
След урагани и потоп
във думите си оцелявах.
Сега отново съм на прага.
Все този праг, на който чаках...
Не искам повече да бягам,
а да прекрача през вратата.
И обичта, която крих,
която исках да забравя,
да пламне. И да бъде стих!
А не от стих любов да правя.
© Бианка Габровска All rights reserved.
