Всяка дълга минута без тебе
е изплакана моя сълза
в океана от тъжно безвремие,
в който толкова много сама
се усещам, че всяка надежда
се разбива със грохот в стена
от безсилие. Сякаш се свежда
до самотно сафари света,
във което ловува без милост
безконечна една празнота,
дето черпи от болката сили,
а крехка жертва е любовта.
© Таня Донова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
