КРЕПОСТ
Тук сенките на спомени се гонят.
Сърцата бяха крепост непревзета.
Сега камъните от раздялата се ронят.
Ръждясаха - любовните резета.
В крепостта ни само ветрове се скитат.
Пияници несигурен подслон намират.
Стените - пусти. Плачат без защита.
И гаснат тук забравени кумири…
© Мимо Николов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
