Пред крепостите на надеждата стоях, превземайки света.
Жадувах да проникна в разума, разбивах всяка следваща стена.
Оръжие са мойте знания, а щит е мойта доброта.
Войската - рафта с книгите, а мъдростта - душевната храна.
Така превземах царства, с годините богатства трупах в своята хазна.
Едничка крапост остана да превзема. Това е крепостта на любовта.
© Петя Рашкова All rights reserved.