Пред крепостите на надеждата стоях, превземайки света.
Жадувах да проникна в разума, разбивах всяка следваща стена.
Оръжие са мойте знания, а щит е мойта доброта.
Войската - рафта с книгите, а мъдростта - душевната храна.
Така превземах царства, с годините богатства трупах в своята хазна.
Едничка крапост остана да превзема. Това е крепостта на любовта.
© Петя Рашкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
