Feb 11, 2008, 10:53 PM

Кретен!

  Poetry » Civic
1.4K 1 0
Светът се промени в моите очи,
аз го обичах, а той ме разби!
За хората само важни са пари,
те ги заробват и убиват дори.

И в прогрес на печалба
всеки на работа се отдава!
Аз съм в дупка и от това ме боли,
боли ме, че не разбирате
какво са чисти мечти.
А без тях ние сме нищо -
в изгубено време сами!

Светът се промени,
без култура и знание
той разруха гради!
А бях честна и чиста,
но светът ме сломи!
С презрение хората гледам -
направо ги съжалявам!
А те ми се смеят в своята глупост
и си мислят, че грешката е в мен.

Аз съм в дупка, но знам,
че светът ще стане красив някой ден!
(а може би – не!)
Ражда се бебе - това е прекрасно,
но може да стане и нещо ужасно.
Редно е в човек да се превърне,
но в световната конспирация на този проблем,
от човек се превръщаш в кретен!

10.02.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...