КРИЕНИЦА

... нали на дните ми се вижда краят, преди да си изчезна яко дим,

на криеница със смъртта играя – и засега съм тъй неуловим! –

отлагам – знам ли как? – но още мога – за утре неизбежните неща,

събрал пети, да се кача при Бога, преминал през финалната черта,

взех вече и бая предпазни мерки! – и няма да се дам току-така,

снабдих се с клещи, дрелки и отвертки, ще си откъртя сетната дъска,

тютюна спрях, жените не заглеждам, и биричките намалих на три,

и всяка сутрин будя се с надежда, че утре ще се видя със пари,

ще купя котидж – нейде в Алабама, или ще се кача на Еверест,

и във колибка с покривче от слама да ме забрави Господ още днес,

разбрахме се и с отчето – да пее във черквата, но не и върху мен,

а аз да се измъкна – ненадеен! – поел в полето с мокра ръж и лен,

дали защото спрях да вярвам в края, Бог много дълги дни ми обеща –

на криеница цял живот играя с онази Неизбежница! – смъртта.

4 август 2018 г.

гр. Варна, 7, 35 ч.