Криеница
КРИЕНИЦА
... нали на дните ми се вижда краят, преди да си изчезна яко дим,
на криеница със смъртта играя – и засега съм тъй неуловим! –
отлагам – знам ли как? – но още мога – за утре неизбежните неща,
събрал пети, да се кача при Бога, преминал през финалната черта,
взех вече и бая предпазни мерки! – и няма да се дам току-така,
снабдих се с клещи, дрелки и отвертки, ще си откъртя сетната дъска,
тютюна спрях, жените не заглеждам, и биричките намалих на три,
и всяка сутрин будя се с надежда, че утре ще се видя със пари,
ще купя котидж – нейде в Алабама, или ще се кача на Еверест,
и във колибка с покривче от слама да ме забрави Господ още днес,
разбрахме се и с отчето – да пее във черквата, но не и върху мен,
а аз да се измъкна – ненадеен! – поел в полето с мокра ръж и лен,
дали защото спрях да вярвам в края, Бог много дълги дни ми обеща –
на криеница цял живот играя с онази Неизбежница! – смъртта.
4 август 2018 г.
гр. Варна, 7, 35 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
