Крила
Изплъзваш се... А каза -
бил си птица. Но питам се
къде са ти крилата?!
В зениците на моята зорница
и тази нощ сънуваш топло лято.
А днес е вятър.
С дъжд примесен.
Ноември вихри сивия си ден.
И есента е полет. И отнесено,
отива си, премръзнала от студ.
Опитваш се. И каза, че си птица.
Но ятото неволно отлетя.
Крилата ти са
закърнели хвърчила...
А вървите - въже протрито,
към синьото прозорче
над света...
Политаш ли?! Не се отделяш
от мъртвото поле
на есента. Крилата ти са
с бял конец набързо сшити,
безпомощни встрани от теб
сега лежат.
Политаш ли?! Сънуваш
полуистини.
Крилата ти са просто суета.
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Допадна ми полетът на мисълта ти! Много оригинално се изразяваш... често съм си мечтала да достигна тази висота, но все се давя в традиционното...
-
Хареса ми идеята. Поздрави, Нели!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
