Aug 4, 2011, 5:50 PM

Крила и тънка фантазия

  Poetry » Other
983 0 1

Есента е прахосмукачка,
най-лудата, най-ръбестата.
От безкрилието на въпроси
и отговори направих ангел,
сложих му крила и тънка
фантазия и започнах да го
търся, аз съм търсачка на
нагризани парадокси, обърнати
с краката нагоре и само
два пъти в годината съм тъжна,
но тъгата е водоноска и
млечен зъб. Скрита съм
в безопасната въздишка на
перфектното си котешко
съзнание. Куфарът ми мирише
на влак и непознат шансон,
а спираловидните акробати -
живот и смърт кипят под
звуците на хамелеони и
кастанети, всички царе
и царици от всички шахматни
дъски са напрегнати, болката
се застоя в коловозите
на изгубените им ириси,
клетвите за нежност
отдавна са клише.
Марк Делуз твърди, че
всичко е в главата ми,
но ако падна, ще падна
точно пред шоколадовия мъж
и ще му подаря жълт лимон
и зелен портокал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

  • Я виж кой е тук!Удоволствие си винаги !Привет!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...