Aug 4, 2011, 5:50 PM

Крила и тънка фантазия

  Poetry » Other
984 0 1

Есента е прахосмукачка,
най-лудата, най-ръбестата.
От безкрилието на въпроси
и отговори направих ангел,
сложих му крила и тънка
фантазия и започнах да го
търся, аз съм търсачка на
нагризани парадокси, обърнати
с краката нагоре и само
два пъти в годината съм тъжна,
но тъгата е водоноска и
млечен зъб. Скрита съм
в безопасната въздишка на
перфектното си котешко
съзнание. Куфарът ми мирише
на влак и непознат шансон,
а спираловидните акробати -
живот и смърт кипят под
звуците на хамелеони и
кастанети, всички царе
и царици от всички шахматни
дъски са напрегнати, болката
се застоя в коловозите
на изгубените им ириси,
клетвите за нежност
отдавна са клише.
Марк Делуз твърди, че
всичко е в главата ми,
но ако падна, ще падна
точно пред шоколадовия мъж
и ще му подаря жълт лимон
и зелен портокал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

  • Я виж кой е тук!Удоволствие си винаги !Привет!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...