Oct 4, 2014, 8:53 PM

Крила преродени

738 0 6

Натрупана обич - вода животворна
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна.
Пречистена сила. Дух справедлив.


Крила преродени за полет безброден.
Завихрена мисъл към чужд хоризонт.
Изгаряща клада - знак пътеводен.
Икона целебна с блестящ ореол.

 

Свещица горяща. Молитвени думи
за точния избор, без тежка вина.
Търпение, вяра, без слепи куршуми
към любовта... с предрешена съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това ми трябваше,Танче,точно това ми трябваше!Като благ мехлем на рана са твоите стихове.
  • Сигурна съм, че душата ти изгаря от обич и няма на кого да я дадеш... отдай някому тази светлина, която си таила за свидното си момче!
  • Заковано с вяра и любов! Много ми хареса!
  • Добра вечер, Таня!
    Високо интелектуална творба.Дълбоко философска, емоционална иизобилства от мъдрост.Много ми хареса!Прибавям и чудесния стих.
    Поздравявам те!Приятни сънища!Оценям те високо!
  • Изгаряща клада-знак пътеводен.
    Икона целебна с блестящ ореол.
    Ще добавя само /И когато Бог реши
    Всички ни с любов голяма не за ден не за два а за вечни времена той ще ни дари./Много ми хареса.Поздрав!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...