Нима случайност е, че всеки щом мечтае,
винаги нагоре гледа,
а щом към миналото се обръща,
погледа надолу в плочките забива.
Горе, горе в небесата,
там животът сякаш има цвят,
защото тука на земята,
всичко е изпълнено от мрак.
Нима възможно е...
винаги любов да даваш
и никога да не получаваш?
Нима възможно е... ?
Небе,
слънце,
море,
музика,
любов...
все неща,
за които ангелско сърце мечтае,
ангел с две крила,
във всяко по една душа,
крила с желание напиращо да играе.
Желание, искащо просто да излети !
© Кирил Юнаков All rights reserved.
Полети на крилете на нежната си поезия, Кирил! Поздрав за красивия стих