Криле за бездни
Като изречена с болка молитва,
като нокти на отровен бръшлян,
дълбоко впити в разкъсана стигма,
чак до последния дъх съм призван
от нещо, дето в кръвта ми вилнее
и пие сетната капка живот
и всичко, майко, прилича на нея –
убива ме гняв… стаен и жесток.
За мене свещ ще запалиш ли, мале,
в онзи разплакан от болките храм...
там всеки пламък от горест е жаден
за милост, а тя е зъл ятаган,
заточен в огън от моята ярост.
До съсък кален и в моята кръв.
По мъжки очакващ нейното тяло,
по мъжки чакащ и моята смърт.
Изпей ми я, мале… Нека е клетва.
Да бъда нейната грешка… и знам,
че всяка любов е полет към бездна
… и с острия зъб на вълчи капан.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
