Разбиха ми сърцето,но крилете-
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл,
идеи и мечти красиви.
Мечтите дават на живота смисъл,
не дават шанс на дните сиви.
И няма как крилете ми да вземат.
Не се краде това,което знам и мога!
Не могат свободата да отнемат,
а смелите сърца да литнат могат.
© Люси Атанасова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
