Критична
Проблем с простатата, или пък не,
аз често ставам вечер да пикая.
И нищо, че съм пил ракия, две,
на възраст съм, а все още си мечтая...
А ти, любима пак изпитваш срам,
от това че си на 50 и в менопауза.
Прибирам се и в празния тиган,
личи ненавист, без да я показваш.
Децата отлетяха и сега,
е празна като църква нашта къща.
И покрива проплаква от дъжда,
че само в спомен младостта се връща.
Но аз зная, че ще дойде кратък миг,
и ще преобърне цялата каруца.
Над нашите тела ще дебне твърд гранит,
ще трупат ближни буца подир буца.
Ще бъдем двама поотделно сред дъски,
и няма вечер пак да ставам да пикая.
Всичко в мен и в тебе, мила, ще мълчи,
но днес сме живи, и аз да сготвиш си мечтая...
© Стела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хич не ми е смешно. Малко е брутално, но много истинско (много е брутално). Все се чудя за безумието на човешкия живот. Поздрави към авторката!
-
Простете ми профанската намеса във вашите проницателни коментари, но авторката е напълно точна в описанието на все по-често срещания сценарий в българското семейство. Оттам нататък е читателя със своето сюРреалистично огледало. (може и "Философско" както казва последния коментар)
-
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
