Криво огледало
Всеки ден поглеждам огледалото,
а то ме гледа някак изкривено,
от края се оказвам във началото
и виждам се различно - раздвоена.
Усмивката ми някак е увиснала,
не истинска и бие на фалшива,
като че ли от всичко й е писнало,
а очаква да прилича на щастлива.
Очите ми... предателски издават,
прозира в тях пропитата умора,
с тъгата са на "ти" и се познават
какво да кажа... не е за пред хора.
Все пак е жива - още се показва,
има място отредено там за нея,
ще дойде чакана - спонтанен спазъм.
Ще продължа привидно да живея.
а то ме гледа някак изкривено,
от края се оказвам във началото
и виждам се различно - раздвоена.
Усмивката ми някак е увиснала,
не истинска и бие на фалшива,
като че ли от всичко й е писнало,
а очаква да прилича на щастлива.
Очите ми... предателски издават,
прозира в тях пропитата умора,
с тъгата са на "ти" и се познават
какво да кажа... не е за пред хора.
Все пак е жива - още се показва,
има място отредено там за нея,
ще дойде чакана - спонтанен спазъм.
Ще продължа привидно да живея.
© Елица Стоянова All rights reserved.
