Nov 8, 2007, 12:38 PM

Криво огледало 

  Poetry » Other
878 0 27
Всеки ден поглеждам огледалото,
а то ме гледа някак изкривено,
от края се оказвам във началото
и виждам се различно - раздвоена.
Усмивката ми някак е увиснала,
не истинска и бие на фалшива,
като че ли от всичко й е писнало,
а очаква да прилича на щастлива.
Очите ми... предателски издават,
прозира в тях пропитата умора,
с тъгата са на "ти" и се познават
какво да кажа... не е за пред хора. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??