Кривогледство
Омръзна ми от дунапренени усмивки,
от порцеланов смях, строшен във есенен следобед.
Бродира по алеи вятърът покривки,
златисто недокоснати и тихи.
Под тях е моят прах,
от прашни мисли, в чуждите сезони стрити.
Поръсвам дните си обилно със тютюн,
дунапренът ми от него черно прегоря...
Но аз така харесвам -
да чувствам лека болка във гърдите
и по порцелана ми петната на тъга.
Понякога изневерявам ти със кривогледата луна...
...Какво ли има там, в тъмите -
звяр, човек или мечта?
Че кашлям странно знам...
... очите ми и те, такива, странни...
На кой му пука!
Задъхан е светът ни в белодробни рани
и кашля смърт и храчи кръв.
Светът...
... и аз...
... и ти...
... и Христовата ваксина...
И аз се ваксинирах снощи с малко водка.
- Жив и здрав!
- Наздраве!
- Още малко!
- Може...
Нощта ми сви се като стара лодка
и в тъмното заплува кротко
към хоризонтния му фар на утрото.
от порцеланов смях, строшен във есенен следобед.
Бродира по алеи вятърът покривки,
златисто недокоснати и тихи.
Под тях е моят прах,
от прашни мисли, в чуждите сезони стрити.
Поръсвам дните си обилно със тютюн,
дунапренът ми от него черно прегоря...
Но аз така харесвам -
да чувствам лека болка във гърдите
и по порцелана ми петната на тъга.
Понякога изневерявам ти със кривогледата луна...
...Какво ли има там, в тъмите -
звяр, човек или мечта?
Че кашлям странно знам...
... очите ми и те, такива, странни...
На кой му пука!
Задъхан е светът ни в белодробни рани
и кашля смърт и храчи кръв.
Светът...
... и аз...
... и ти...
... и Христовата ваксина...
И аз се ваксинирах снощи с малко водка.
- Жив и здрав!
- Наздраве!
- Още малко!
- Може...
Нощта ми сви се като стара лодка
и в тъмното заплува кротко
към хоризонтния му фар на утрото.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
Радвам се че сме пак заедно, Светльо!!!
