Кройка „Живот"
Тропосах скъсаните думи.
Със канап.
Оръфани са кръпките.
Парцалени.
Иглата смъртно хапе.
С змийски нрав.
Следи от бод личат.
И нишките са алени.
Приших си джоб.
За празните надежди.
Скъсих мечтите.
До коляно.
Отмервам три пъти.
Един път режа.
Канапът скъса ли се,
пак ще вдяна.
Разпорените мисли
кърпя в синьо.
Оловни копчета
държат ги здраво.
Нарекох кройката
с най-истинското име:
„Живот".
На грешки нямам право.
08.12.2008 г.
© Гергана Шутева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
