Круша
Крушата е зад дървото.
Луната е с наднормено тегло –
тежи ѝ звездната кариера.
Живея на ръба отдавна –
до рамото на остър ъгъл,
до самотник с фас
и стих в главата
е неочаквано приятно.
Понякога сънувам кратки разкази
от анонимен автор.
На сутринта ги пия с чай,
а после ги превръщам в думи –
шунка са в омлета ми от мисли.
Вкусно е, когато ме разбираш.
Говоря си с билети, листчета, салфетки
и дори монети.
Споделят ми истории за пътя,
словото, сълзите и парите на човека.
Крушата изгни отдавна.
На дървото е обесен клоун без маска.
А кукла-гений на конци,
преяла с етикети, мнения, клишета,
ме съветва компетентно:
„Роклята ще ти отива много!”
Луната ще изплюе Слънцето, когато
се събудя до окръжност,
здрава като пръстен,
със стрелка нагоре и надясно.
Баба правеше компот от вишни.
И все пак е истина, че предпочитам
киселите круши.
Независимо от всичките крошета.
© Пепър Формаджи All rights reserved.
