Крушение

            „Златоглавата мъртва Византия

            в съня на моретата лежи"

                                        Радко Радков

           Погиналата царствена Византия

           с тъгата на вселената линее.

           Прощален зов отправят и пасатите

           и псалмове сирените ù пеят.

           Със спомен от възходи и падения

           направих път по Виа Долороса.

           В последната си сага аз - последният -

           велика майко, кръста ти ще нося.

           Духът ти прошумява над руините,

           по теб, където плаче всеки камък;

           с угаснал фар в покоя на делфините

           угаснали пристанища те чакат.

           Но няма те, но няма те при себе си.

           Не греят запустелите огнища.

           И мъртви падат тъжните ти феникси

           в премръзналото твое пепелище.

           Събрах сълзи от хиляди разпятия.

           И принцове, и плебеи погребах.

           Царице бледа, клетнице  Византия,

           безмълвно спят моретата без тебе.

           Самотен луд - през тропици и полюси

           пребродих гробници и цитадели;

           в самотна скръб самотните ти колоси

           край друмите  навред са занемели.

           Сънувах те в легенди и фантазии.

           С тъгата ти заспивах и се будех.

           Видях, видях - галактиката празна е,

           че пада мрак и всичко е безлюдно.

           Преминала край рифове и замъци,

           пустинни брегове вълната плиска,

           но корабът отплува вече, мамичко,

           с разплаканите твои одалиски.

           И чувам те в гласа на албатросите,

           в скръбта на обруганите светини,

           но само сянката ти - златокосата -

           ще ме докосне и ще си замине.

           И всяка нощ  смълчаните ти залези

           в морето на забравата притихват;

           мълчи светът - стихии и оазиси -

           и тихо е, и тихо е, и тихо...

На  5 ти април 1453 г. бе нападната от варвари и впоследствие опустошена столицата на християнския свят - великия град Константинопол. При отбраната загива последният император - мъченик Константин ХI Палеолог. С това приключва една епоха от историята на човечеството.

Пътниче, спри!...

   Р

                 ***********************************

                           Тропарь 8 глас 5             

„Подвига почесть от Создателя приял еси, мучениче доблественне, Палеологов светоче, Константине, Византия царю крайний, темже, Господу ныне спребывая, моли Его, мир даровати всем и враги покорити под нозе людей православных8."

                                  Протоирей Валентин Асмус

                    **************************************

Преди всичко що е Константинопол? Това не е просто "столицата на Византия". Цариград е столицата на Християнската Държава. Новият Рим е бил замислен и построен от своя създател - св. Константин Велики - именно като християнската столица на света. Малкото градче Византион не е истинският родител на Цариград - то му е дало само "своето" географско разположение. Истинският, духовният родител на духовната Столица е християнският първоимператор св. Константин и Градът с пълно право носи неговото име.

Самата Римска империя от времето на св. Константин насетне е едно съвсем уникално явление в историята на човечеството. Тя е християнската Първодържава.

                                                    Тъй като градът е превзет с щурм, неговите църкви са плячкосани и обърнати в джамии. Трудно можем да си представим какви невъзвратими загуби за духовната култура на Православието е донесло това унищожение. До нас са достигнали само отделни бисери, като църквата на манастира Хора. Ала тук са оцелели само мозайките и стенописите в храма, но не и иконите (включително чудотворни), иконостасът, светите мощи, утварите, богослужебните книги, библиотеката - една от най-богатите в Града, архивите, кондиките, гробниците, сградите от манастирския комплекс. Не е оцеляло най-важното - живото духовно предание в този манастир.

Днес останките от Втората Ромейска империя грабват въображението на посетители и поклонници. Но дори и най-силното въображение не може да възстанови вътрешното богатство на изгубения Цар-Град. Истанбул е един многомилионен модерен мегаполис. Но това вече не е Градът. Това не е вселенската столица на Първохристиянското Царство - Ромейската империя. Не е вселенската столица на истинната християнска култура - единствената култура на Истината - каквато е бил в продължение на повече от хилядолетие.

Георги Тодоров
Вестник "Култура", брой 44, 19 ноември 2004 г.