Кръчмарска сметка
КРЪЧМАРСКА СМЕТКА
Безнадеждно е да се обичаме.
Та нали ще си тръгнеш след два.
И матракът с фалшиво приличие
ще прискърцва – задрямващ, едва.
Овъргалян в пресекващи шепоти,
в шепа стонове, в краткото – Ох!
Аз съм пристан за бродещи шлепове.
И дори не живея в метох.
Но когато в прозорците спре се
слънчев лъч – за аутодафе,
ще изхвърля трохите, завесите,
чашката с недопито кафе.
И ще гледам как в парка, подгонили
на септември перчема червен,
още птици целуват се в клоните
и не мислят за идния ден.
© Валентина Йотова All rights reserved.
