Кръг от ръце
Видя ли кръга от ръце,
затворили вечност, безкрайност.
Хора, сърце до сърце,
отрекли мига на нетрайност.
Скалите, морето пространно,
чайки, небето смалили.
Мига, непонятна реалност,
в брега вълни приютили?
Когато се връщаш от пътя,
кръга илюзорно отваряш,
света, насред спомен прикътал,
в пространство тунелно затваряш.
И помниш скалите далечни,
преградни посоки прикрили,
мига на безкрайност и вечност
в брега вълни приютили.
Видял си кръга от ръце,
захвърлили вечност, безкрайност.
Хора, лице до лице,
обрекли мига на нетрайност.
Преградни скали и прибоя,
водата на пръски разбили,
айсберг, топящ се от зноя,
брега вълни приютили.
© Димитър Станчев All rights reserved.
