Кръговрат
Зима е. Сняг още няма.
Стъпва студът по
отсрещните покриви.
Вие в дъхчета въздухът.
Диша из целия град.
Тропат забързани шалчета -
улици в многоцветни палта.
Сгушени хората, сгушени!
Над тях върти се студът.
Времето се събужда, после заспива -
казват му кръговрат. Чудо голямо!
Аз за човеците питам -
видело ли е в техния свят?
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
