Кръговрат
Завръщане отнякъде далече,
напукани петите не боляха -
посоката бе толкава потребна,
че устните вода не пожелаха.
Посрещането - майка и бащица,
уханието - на любов и мъка,
все още кретат, а на следващата пролет
дали ще ги заваря двама тука?...
Щастливи мигове - година нова,
а гърлото започва да ме стяга,
въжето се навива вероломно
с годините - живот дали остана?...
Вратата хлопна, втурна се засмяно
едва проходило щастливото момиче,
захвърли си мечето на земята
и гушна ме, защото ме обича.
За миг забравих старците си мили,
надеждата отвори ми очите,
едно дете изпълни тишината
и тежестта олекна във душите.
И аз разбрах - животът ни не свършва,
през този кръговрат ще минем всички,
а малкото проходило момиче
ще бъде дъщеря и майка, и старица.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
