Oct 30, 2015, 11:41 PM

Кръговрат

  Poetry
726 1 15

               КРЪГОВРАТ


Откъсна се последното листо,

по пътя си превърна се на пепел,

земята с радост му постла легло,

денят притихна и остави спомен светъл!


Отиде си последно птиче ято,

тъгуваше за родните гнезда,

по път не лек, към друго, чуждо лято

с тъга размаха своите крила!


Една любов си каза тихо "Сбогом",

разделяше я път към вечността,

а другаде разгаряше се огън,

за да е топла и красива вечерта!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...