Oct 31, 2006, 2:01 AM

Кръговратно

  Poetry
695 0 13
Кръговратно


Очакваме с надежда веселата пролет,
както чака ситен дъжд Земята.
Разперили криле, в последен полет,
от нас ще отлетят пак хвърчилата...

Ще слушаме омайни славееви трели.
Ще ни приспиват свирачите-щурци.
И маргаритите ще цъфнат нежни, бели.
Лози ще спуснат крехките реси.

Тогава ще се втурнем из лозята,
да съберем тъй дълго чакания плод.
От него ще струи, прекрасна, светлината,
ще ражда още жажда за живот.

Ще кипне виното във бъчви стари,
ще сгрее бaвно нашите души,
щом седнем с верните другари
тъга по лятото да пресушим...


09.10.1999 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...