Да се докоснеш до болката
и да останеш прав,
да се срещнеш със смъртта
и да вярваш в безсмъртието,
да те удари дума на приятел
и да отговориш с усмивка,
е само част от Кръста,
който трябва да носиш.
Да те обичат искрено
и да обърнеш глава,
да поискат ръка за помощ
и да отминеш без тъга,
да срещнеш отново смъртта
и това да скърши твоя дух,
е Кръстът, който си отхвърлил.
Остани прав и подай ръка на другия,
защото между вас е Разпятието…
© Мариана Харизанова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво