Уморих се от сълзите ми...
удавих се в тях.
Къде потънах
и ще изплувам ли пак?
Стиснал си ме с очи за гърлото
и едвам дишам.
Разпънал си ме с пирони от думи,
на кръст от спомени и мисли за теб.
Въртя се в леглото и те търся до мен.
А ти удряш с чука все по-надълбоко.
Бликва кръв.
Шутри мъгла.
Залива ме празнина.
Умирам в днес.
и се раждам във вчера.
Дали ще оцелея?
© Дениз All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
