Уморих се от сълзите ми...
удавих се в тях.
Къде потънах
и ще изплувам ли пак?
Стиснал си ме с очи за гърлото
и едвам дишам.
Разпънал си ме с пирони от думи,
на кръст от спомени и мисли за теб.
Въртя се в леглото и те търся до мен.
А ти удряш с чука все по-надълбоко.
Бликва кръв.
Шутри мъгла.
Залива ме празнина.
Умирам в днес.
и се раждам във вчера.
Дали ще оцелея?
© Дениз All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
