Кръстният път
Прашен е правият път –
тихо обхожда безкрая,
клетвени клади горят,
в шепот душата ридае.
Бос, обруган и злочест
крачи по него Месия –
кръста си скромно, но с чест
носи, а демонски вие
вълчата хорска тълпа,
жадна за зрелищни сцени…
Кой ли я тук призова?
Тя ли ще бъде спасена?
Господи, има ли храм
в който да бъде пречистен
жалкият, низкият срам?
Има ли, Господи, истина
по-наранена от грях,
по-унизена от хората?
Носим ли в себе си страх?
Служим на празно говорене,
идоли алчно градим
и на поквара се молим.
Губим се в чужди мечти,
нямаме вяра и спомени…
Грешно във теб се кълнем,
на Сатаната се вричаме.
Даже и в храма, пред теб,
лъжем, че свято обичаме…
Нагло крадем съвестта,
блудно желаем разврата
и като в плен на мъстта
даваме лесно душата си.
Боже, нали този свят
в жертва принесе сина ни?...
Глухо камбани звънят…
В храма се моли грехът ни.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
