Кръстопът
Кръстопът е животът ни омагьосан,
накъдето смирено да тръгнеш
ще можеш ли крайните дарове
на изтеклото време да зърнеш?
Дали ще можеш ти да се пречупиш
и сетивата свои да разчупиш,
за емоциите тайно отлетели,
ограбени от кръстопътищата бели?
Дали, когато рискове поемаш
и на живота пътищата не приемаш,
запазваш в себе си искрата,
създала тебе, тук от обич сляпа?
Дали умееш себе си да браниш,
от виковете жадни със закани,
на глутници случайно побеснели,
които мислят, че са много смели?
Дали ще можеш да се справяш
и падайки да се изправяш,
и с погледа да озаряваш,
и чудесата ти да сътворяваш?
Аз вярвам в силата ти вездесъща,
която ме притиска и прегръща,
която ме изправя на краката,
без да ме ласкае и да чака отплата.
© Силвия All rights reserved.
