Поех по пътя, по който вървеше и ти.
Помислих, че лутането по прашните пътища свърши, 
защото повярвах на нежни думи и ласки. 
Но истината е една, човешкия живот не е права линия, 
не е еднопосочна магистрала, към по-добрия свят или по-лошия!
Още имам да вървя и това не е никак даже края (дай, Боже),
ще изграждам и ще го руша.
Ще летя и ще падам!
Ще строя дворци заради любима, 
после ще ги сривам докато не намеря мястото си, 
във безкрайната вселена!
Докато не намеря пътя, който да ме отведе към моята мечта!
Така се случи и сега и докато вървяхме заедно ръка за ръка, 
се случи, да се пуснем и на кръстопътя останах сам.
Виждам пейка под дърво, 
ще седна малко за да си почина. 
Нека леко се опомня от шамара,
нека сърцето да утеша 
за да мога разума да съсредоточа. 
Идва една нова посока, 
коя да е тя?
Всеки път, който минах през живота си бе мой избор!
Получавах съветите на семейството си и приятелите си,
но пътя на живота си избирам сам и дори да се озова на следващия кръстопът със ранени ходила, 
аз ще помня всяка болка, която ме е изградила през годините, и която ме е направила по-силен в момента, в който съм искал да се откажа и да не продължа!
Седнал под дървото, чакам да видя какво ще решиш 
и дали този път кръстопътя ще ме посрещне с любима или ще ме види отново сам!
Ще почакам, ще почина и след това ако не дойдеш ще замина и всеки ще си поеме своя път в живота. 
Животът е пълен с кръстопътища,
и всеки нов път е ново изпитание, 
което ще ти донесе добро или лошо, 
но най-вече нова сила, ако се справиш с това което е подготвила съдбата ти. 
Ти сам избираш да останеш на място скован от страх 
или да продължиш към своята мечта, която те чака там и която трябва да се бориш за да постигнеш!
От какво те е страх, 
болката преболява, 
щастието отминава, 
любовта е кратка, 
човешкия ти живот е само миг, 
миг който ще изживееш напълно или отчаян от провалите ще проклинаш живота си седейки на едно място и страхувайки се да продължиш!
Аз реших да продължа!
Но преди това ще те почакам,
не защото се страхувам, 
а защото все още ти вярвам!
Не дойдеш ли, ще продължа сам и толкоз !
Каквото било - било!

Б. Димитров