Любовта ми към теб убива моята душа,
но ми дава сили да живея.
Сърцето ми, обречено на самота,
ми напомня, че единствено за теб копнея.
Погледът в очите ти изпълнен е с презрение,
но само в тях се крие моето спасение.
Въпреки че щастието в живота ми отне,
завинаги твое е моето сърце.
Тъмнината моя спътница е от сега,
твоята усмивка беше моята светлина.
За мен не съществува щастие, защото знам,
че ти не искаш да си тук, а някаде там.
В душата ми бушуват две стихии - омразата и любовта,
коя ще победи не зная, но искам ти да си до мен в нощта.
Ти си дявол с ангелска душа,
макар за кратко, с теб разбрах какво е любовта.
В мислите си още пазя онзи миг,
но едно и до сега не зная -
сбогом ли ще е последният ми вик,
или ще шептя обичам те до края?