Jul 18, 2007, 3:51 PM

Кръстопът

  Poetry
889 0 0

Любовта ми към теб убива моята душа,
но ми дава сили да живея.
Сърцето ми, обречено на самота,
ми напомня, че единствено за теб копнея.
Погледът в очите ти изпълнен е с презрение,
но само в тях се крие моето спасение.
Въпреки че щастието в живота ми отне,
завинаги твое е моето сърце.
Тъмнината моя спътница е от сега,
твоята усмивка беше моята светлина.
За мен не съществува щастие, защото знам,
че ти не искаш да си тук, а някаде там.
В душата ми бушуват две стихии - омразата и любовта,
коя ще победи не зная, но искам ти да си до мен в нощта.
Ти си дявол с ангелска душа,
макар за кратко, с теб разбрах какво е любовта.
В мислите си още пазя онзи миг,
но едно и до сега не зная -
сбогом ли ще е последният ми вик,
или ще шептя обичам те до края?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...