Oct 18, 2007, 12:36 PM

Кръстопът(посветено)

  Poetry
1.3K 0 7
Кръстопът

В живота ще се сблъскаш с не една пречка,
като щръкналата на пътя в гората клечка.
Но ти не отдавай за размисли много време,
а за заобикалянето й ще носиш своето бреме.

Затова застани смело пред клечката тънка
и й покажи, че тя за теб не е спънка.
Наведи се бавно и я вземи в ръка, но със хъс
и я хвърли надалеч, или просто в крайпътния бъз.

А след като си се справила с преградите успешно,
продължи по своя път, без да мислиш дали беше грешно.
Грешни действия и мисли в живота няма,
бъди уверена в това, което правиш и пред себе си пряма.

Знай, че животът е една гъста гора,
от която рядко може да се види красивата зора.
В нея има безброй пътища, разделени на две
и всеки по свой начин примамливо ще те зове.

Веднъж пътят ще е широк и удобен
и за дълго пътешествие ще е най-угоден.
Но погледнеш ли за миг встрани,
друг път може там да те плени.

Ще си объркана, да минеш по всеки ще искаш
и своите чувства трудно ще може да подтискаш.
Хиляди въпроси и страхове ще са ти в главата,
за правостта на думите ти и на делата.

Сърцето ще иска всичко да притежава
и душата не отрича и не се предава.
Но на кръстопът не може да се живее,
защото нещо тежко в теб ще тлее.

Затова решавай бързо посоката си в гората.
Бъди смела и махни от погледа си мъглата,
пречеща на светлите ти мисли и трезви решения,
пречеща на всичко, но не и да се правят прегрешения.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Венкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...