yotovava (Валентина Йотова)
2630 22218
Dec 7, 2018, 11:19 AM

Кръстопът за вълци 

  Poetry » Phylosophy
894 13 13

КРЪСТОПЪТ ЗА ВЪЛЦИ

 

Тук времето тече полека.

Пресъхва старият геран.

Обрасва тясната пътека.

И храмът вече е обран.

 

Копривата е полудяла

след пролетния ситен дъжд 

и прецъфтяла край канала

от никого несята ръж.

 

С дувари – сринати в трънака,

бездимни, къщите мълчат,

и никой никого не чака,

на този вълчи кръстопът.

 

Защо ли, пътнико – улисан

да гониш слава и пари,

не спреш за малко – да подишаш

зората в мокрите треви?

 

Да чуеш тайни, след които

замаян дълго ще мълчиш,

Страхуваш ли се да попиташ,

ти само отвори очи.

 

И дълго в своя сън ще носиш –

с бодилче в стиска-две сенце

изчезващите сенокоси

и гаснещо от скръб селце.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Топло да ти е, поне да си спомняме.
  • Взех си бодилче за из път...
  • Благодаря ви, приятели, бъдете!
  • Почувствах го като стон. Респект!
  • Браво!
    Стиховете ти(които съм чела) винаги са оригинално написани и всеки път ми е удоволствие и ми е интересно какво ще открия
  • Обичам тази поезия.
  • С този стих докосна тъжните ми струни на душата,като ранени птици с прекършен полет,гинат селцата ни в пустощта.Тъжно е,когато нямаш очи за небето,а само вървиш към богатства,слава и пари.Тъжно е!Поздравявм те сърдечно!
  • Валентина,стиховете ще останът като ехо от едно невъзвратимо минало.Пътниците отдавна отлетяха,а бурените от радост засияха.
  • 😢
  • Адмирации и от мен! Тъжната действителност...
  • Валентина, това че поставих в любими е заради майсторството ти да създадеш едно усещане за пътуването към опустяващите села на България...
    Другото като че ли е един кръстопът, който не води за никъде,но уви такива са жестоките факти!
    Много сполучливо заглавие!
    И времената са вълчи; и хората по родните места остават по-малко от вълците!
  • С Дани. Засяда на гърлото този стих.
  • Бои се, Валя, днешния човек,
    в покоя си сред мисли да се рови.
    Защото в този всепокварен век,
    ще осъзнае, че е със окови.

    Това обаче, ще го натъжи,
    а той тъга не иска да изпитва!
    Преследвайки, богати, пищни дни,
    покрил се е със мазната обвивка!
Random works
: ??:??