Кръстопът за вълци

yotovava (Валентина Йотова)
1346 9621

7.12.2018 г., 11:19 ч.

Поезия » Философска

184 13 14

КРЪСТОПЪТ ЗА ВЪЛЦИ

Тук времето тече полека.

Пресъхва старият геран.

Обрасва тясната пътека.

И храмът вече е обран.

Копривата е полудяла

след пролетния ситен дъжд

и прецъфтяла край канала

от никого несята ръж.

С дувари – сринати в трънака,

бездимни, къщите мълчат,

и никой никого не чака,

на този вълчи кръстопът.

Защо ли, пътнико – улисан

да гониш слава и пари,

не спреш за малко – да подишаш

зората в мокрите треви?

Да чуеш тайни, след които

замаян дълго ще мълчиш,

Страхуваш ли се да попиташ,

ти само отвори очи.

И дълго в своя сън ще носиш –

с бодилче в стиска-две сенце

изчезващите сенокоси

и гаснещо от скръб селце.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yotovava (Валентина Йотова)
2018-12-20T15:12:46+0200 Топло да ти е, поне да си спомняме.
Довереница (Дочка Василева)
2018-12-12T01:46:27+0200 Взех си бодилче за из път...
yotovava (Валентина Йотова)
2018-12-10T14:05:30+0200 Благодаря ви, приятели, бъдете!
vladetoned (Владислав Недялков)
2018-12-10T10:11:59+0200 Заглавието е избрано по възможно най-добрия начин. Поезия, преливаща от красиви образи, които завладяват! Поздравявам те сърдечно, Валя!
Веси_Еси (Еси)
2018-12-09T17:31:59+0200 Почувствах го като стон. Респект!
щураче (Дарина Иванова)
2018-12-08T19:05:38+0200 Браво!
Стиховете ти(които съм чела) винаги са оригинално написани и всеки път ми е удоволствие и ми е интересно какво ще открия
slavi2002 (Слави Тодоров)
2018-12-08T19:01:21+0200 Обичам тази поезия.
M1234567891 (Миночка Митева)
2018-12-08T04:45:48+0200 С този стих докосна тъжните ми струни на душата,като ранени птици с прекършен полет,гинат селцата ни в пустощта.Тъжно е,когато нямаш очи за небето,а само вървиш към богатства,слава и пари.Тъжно е!Поздравявм те сърдечно!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
2018-12-07T21:34:35+0200 Валентина,стиховете ще останът като ехо от едно невъзвратимо минало.Пътниците отдавна отлетяха,а бурените от радост засияха.
Tangerine (Poison Ivy)
2018-12-07T13:48:36+0200 😢
xubavka (Таня Чардакова)
2018-12-07T13:03:58+0200 Адмирации и от мен! Тъжната действителност...
Ranrozar (Стойчо Станев)
2018-12-07T12:45:45+0200 Валентина, това че поставих в любими е заради майсторството ти да създадеш едно усещане за пътуването към опустяващите села на България...
Другото като че ли е един кръстопът, който не води за никъде,но уви такива са жестоките факти!
Много сполучливо заглавие!
И времената са вълчи; и хората по родните места остават по-малко от вълците!
Patrizzia (Надежда Ангелова)
2018-12-07T11:35:13+0200 С Дани. Засяда на гърлото този стих.
dansyto (Данаил Таков)
2018-12-07T11:28:59+0200 Бои се, Валя, днешния човек,
в покоя си сред мисли да се рови.
Защото в този всепокварен век,
ще осъзнае, че е със окови.

Това обаче, ще го натъжи,
а той тъга не иска да изпитва!
Преследвайки, богати, пищни дни,
покрил се е със мазната обвивка!