Кръстовден...*
Кръстовден...*
Лятото!... Лятото!... Тръгна си Лятото...
Плъзнаха сиви мъгли над Земята,
траурни птици във грачещо ято
вият се в утрото с Южният вятър...
Слънцето спряло смутено поглежда,
близкият хълм се разпалва внезапно,
а ме люлее безумна надежда –
Времето някак да тръгне обратно...
Южният вятър да вдигне мъглите
и ги превърне вълшебно в омáра...
Черните облаци над планините –
с пориви бурни за миг да разкара...
Що́то е тъжно, че тръгна си, Лятото –
Есен ранила зад хълма наднича,
вярно, че тя е на багри богата,
но трудно е в нея да се обича...
... Нейде зад девет земи, зад десета
блъскат сега побеснели вълните,
а оцеляла във щорма корвета
с яростен вятър лети към скалите...
... Тръгна си Лятото, някак естествено,
бързо със Вятърът скри се зад хълма,
няма във утрото нищо тържествено --
просто си тръгна... Ей тъй: тихомълком...
... А по закони божествено-вечни
дето променят и нас със сезоните
във звездоока, задъхана вечер:
с Вятърът южен (мъглите подгонил) –
тръпнещ Светът ни ще чака промяна
щом се завърне в земите ни Лятото...
...Но е възможно там нас да ни няма!...
Други да бъдат и птиците в ятото!...
Кръстовден;
*според народната метеорология от
Кръстовден започва есента. Вярвали са,че
Слънцето тръгва назад към есента и зимата,
а денят и нощта се „ –квъстосват“, изравняват се.
© Коста Качев All rights reserved.
