Кръв
Кръв
Чуваш ли сърцето, без да го докосваш?
Ръката ти по кожата ми все ме омагьосва.
Вярвал си в измислица, аз съм по-красива.
Горещата ти мисъл, вярвам, че изстива.
.---.-.---.- -.---.---.---.- .---.--.---.- -.---.-.---.-
Вярваш ли, че има повече от смисъл?
Повече от вярата, последвана от писък.
Всички ни нападат сумрачни страхове.
Дава ни ги вятър - той е обновен.
.---.-.---.- .---.---.---.- .---.--.---. .---.-.---.
Знам, че ме забравяш в пъзели от ден,
но каза, че съм всичко и за мен си прероден.
Истина е, вярно е - може би, почти
и може би съм чувство, слънчеви мечти.
.---.-.---. -.---.---.---. .---.--.---. -.---.-.---.
Може би не вярваш в мен и в бъднини,
но още се докосваме и сън ще ни смени.
Огънят в мечтите ни идва от сърцето.
Топло е, но вътре мисли се разцепват.
.---.-.---. -.---.---.---. .---.--.---.- .---.-.---.-
Пука и пращи, а търсиш ли - намираш
само самота и в нея спомени горчиви.
Милите неща се изгубват след наредба.
Бурята след вяра никак не е редна.
.---.-.---.- .---.---.---.- .---.--.---.- .---.-.---.-
Вярваш ли, строиш ли сгради и капризи?
Въглени студени са облекли снежни ризи.
Нека да изстиват те - топло е в душата -
с твоята ръка, отнесла светлината.
.---.-.---.- .---.---.---.- .---.--.---.- .---.-.---.-
Мрачно е без теб, но ти си с мен и в мрака.
Колко много пъти все от вяра в нещо плаках!
Ти си добрината, наивна и безгрижна.
Аз съм просто там и пак ще те раздвижвам.
.---.-.---.- .---.---.---.- .---.--.---.- .---.-.---.-
Аз съм ти, ти си аз - в съвсем буквален смисъл. Аз съм ти за теб. Ти си аз за теб. Кръвта пътува между нас без да подозираме. Неизбежно е това, че сме свързани чрез водата, кръговрата на живота. Мисли, чувства, копнежи... И все пак, понякога основно сме съставени от кръв. Кръвта на предците ни, кръвта на изгрева и на залеза. Аз съм твоята кръв. Ти си моята кръв. Понякога раздвижваме кръвта на друг човек, която се оказва нашата. Понякога раздвижваме нашата кръв, която се оказва на друг човек. Всеки знае, че човекът без човек не може да съществува. Любовта е може би просто да видим, чуем, усетим другия... Няма нищо лошо в това да си жив...
© Йоана All rights reserved.
, и за визуализиране на чувството. Те са били мисли, но съвсем друг е оттенъкът на събитието изгаряне - метаморфоза, може би дори попадане в различен свят, където има въглени, а не мисли, а не някакво изгаряне на човекоподобни мисли, което ми се струва твърде неподходяща картина за контекста. Ризите предполагам всеки се досеща какво са през зимата. Мисля, че така четенето върви по-плавно. Дано така промененото стихотворение не губи нещо от стойността си, а да печели. Ще се радвам и на други мнения, разбира се. Весели и топли празници!
