Кръвопийци 

Ти прощаваш ми моменти толкоз нежно кръвопийски,

ала как да ти го кажа, като не е на английски?

Че е глупаво да лъжа и безумно да очаквам

как ще дойде ден, във който ме напуска съвест ся'ква.

Ти в илюзия живееш, със илюзии аз се храня

и в пародията сгърчен, плахо егото си браня. 

А наоколо - все хора със романтика прозрачна,

снобски мисли, пози жалки и една представа мрачна.

Ти си твърде неспособна да скицираш дните точно,

чувствата нима ги тласка твойто мислене порочно?

Или моята надежда, или нечий поглед палав,

всичко важно да приспиш едва ли още си успяла.

Искам да ме виждаш жалък, ако трябва намрази ме,

аз за кратко имах нужда да запомня твойто име.

Ти прощаваш ми моменти толкоз нежно кръвопийски, 

ала как да ти го кажа, като не е на английски?