Кръвта ми е вечното
Този грозен художник изтръгна сърцето ми.
Няма четка горкият, с душа ме рисува.
По платната му бели кръвта ми е вечното.
Той не знае, глупак, колко ми се танцува.
Има груби ръце, на гробар, на убиец.
Разширените вени говорят за старост.
Има плахост в очите, плахостта на страхливец.
Търси в моите нещо подобно на святост.
Нямам спомен кога е запял под прозореца.
И дали съм надникнала с женска наслада.
Да рисува - не може, певец... още повече.
По-добре да ме бяха горили на клада.
Да си тръгва от мен, мълчалив да си тръгва.
Мога още сама този танц да танцувам.
Той додето сърцето ми силно изтръгна,
аз запомних света като себе си... хубав.
© Николина Милева All rights reserved.
