ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Jul 18, 2010, 8:54 PM

Куатро морско сенрю от едно есенно момче

904 0 6

/ по С. Серый /

 

Тя иде със походка на богиня.

Към мен върви и гледа ме в очите,

а тялото, в копринени бикини,

изгаря ме... и пак сълза в очите...

 

По пясъка пълзи солена влага.

Аз виждам плажа, фара, светлината...

В нозете ù съм песъчинка... Нямо падам...

и искам да съм пръстен на ръката ù...

 

Усмивка-бисер Бог ù е поставил...

Косите - водопад, та чак до кръста...

Изминал миг, далечен, позабравен...

а споменът сърцето ми ще пръсне...

 

Небето на очите ù бе синьо,

ръцете - нежни, талията - тънка...

Закриха ги копринени бикини

и го запомних с всяка моя гънка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0