Куатро морско сенрю от едно есенно момче
/ по С. Серый /
Тя иде със походка на богиня.
Към мен върви и гледа ме в очите,
а тялото, в копринени бикини,
изгаря ме... и пак сълза в очите...
По пясъка пълзи солена влага.
Аз виждам плажа, фара, светлината...
В нозете ù съм песъчинка... Нямо падам...
и искам да съм пръстен на ръката ù...
Усмивка-бисер Бог ù е поставил...
Косите - водопад, та чак до кръста...
Изминал миг, далечен, позабравен...
а споменът сърцето ми ще пръсне...
Небето на очите ù бе синьо,
ръцете - нежни, талията - тънка...
Закриха ги копринени бикини
и го запомних с всяка моя гънка...
© Красимир Дяков All rights reserved.
