Кучешки живот
Щом гладния душата си продава,
а лудия се прави патриот.
На мен сега какво ли ми остава,
освен ей този – кучешки живот.
Да чукам клинци зиме на студено.
И после да си пея песента,
че мога да се хвана за зелено,
но само щом настъпи пролетта.
Тогава Господ слиза на земята,
но не да прави нови чудеса,
а просто да си вземе очилата
забравени под тия небеса.
Та птичките да литнат из горите!
И слънцето да пекне изведнъж,
преди да потекат реките…
И хукне весел пролетния дъжд!
Една и съща зима ще върлува
с едни и същи мутренски права.
Да граби, да продава и купува
земята родна сякаш е трева.
Картинката е толкова позната,
че иде ми да вия като вълк…
Щом няма нищо свято на земята
и всеки гледа собствения джоб.
Защо съм седнал днес да се тревожа
какъв ще бъде утрешния ден?
Щом в него са – и еврото и ножа
той няма да е беден като мен.
Ще има всичко дето се купува,
но въпреки това ще ходи гол.
Додето като плондер се надува.
И прави от бълхата карамбол.
© Георги Ревов All rights reserved.
