Кучешко сърце
Като вярно куче пред вратата ти
отново с дъх калта измивам.
И зъзна, понастинала от дъждовете
и от любовта ти - тази бяла зима.
Лягам на постелката изтъркана,
леко проскимтява ми сърцето.
А знам,че можех да си тръгна
и да избягам надалеко.
Но не пожелах - нали съм ти любимка?!
Нали с любов отглеждаш ме до днес?
Нали помогна ми да бъда силна,
макар и с рани в моето сърце.
Сега прощавам ти,Стопанино,
нестопанисал моето сърце.
И не си отивам, тук оставам
със свойто кучешко сърце.
отново с дъх калта измивам.
И зъзна, понастинала от дъждовете
и от любовта ти - тази бяла зима.
Лягам на постелката изтъркана,
леко проскимтява ми сърцето.
А знам,че можех да си тръгна
и да избягам надалеко.
Но не пожелах - нали съм ти любимка?!
Нали с любов отглеждаш ме до днес?
Нали помогна ми да бъда силна,
макар и с рани в моето сърце.
Сега прощавам ти,Стопанино,
нестопанисал моето сърце.
И не си отивам, тук оставам
със свойто кучешко сърце.
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
