Dec 26, 2007, 3:29 PM

Кучешко време

  Poetry » Love
1.1K 0 3

 

Тя се върна - ето, случи се.

Хайде, тичай насреща.

Нали си й вярното кученце -

предай ме за купичка леща.

Скачай, подавай лапка,

разкажи колко ти липсваше,

как си нанкал и папкал,

колко стиха за нея написа.

 

Тя е дошла да те купи

с холивудската си усмивка.

Всичко по нея е скъпо,

но очите й зли са.

Хайде, тичай. Не гледай виновно.

И бъдете щастливи!

Още утре ще узнаеш какво е

разстоянието от любов до учтивост.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...