Кукери
Кукери, кукери, кукери!
Неподвластни на никого,
неподкупни.
С бели власи
и кучешки бивни -
земни и мирни,
идат неспирно;
размахват рога
и тояги,
и саби -
бранят земното
благо
от всякое зло.
Чанове чупят небето,
екнат дувари и
друми,
стаява дъх битието,
секват неречени
думи.
Иде от времето
давно
духът благ на дедите:
Перун ръка вдига
бавно
и кръстно бележи
земите
с родилките -
ниви благати,
с гори -
до небето високи,
с обори - говеда рогати
и къщи
със порти широки.
Невидими вили
пак вият
кръшни хора
по мегдани,
пият
черното вино
мъжете,
трудни са булките
румени.
Кършат топли
самуни,
благославят
старци софрата.
Редят тежки
думи
и гонят от къщи
злината:
неподвластни
на никого,
неподкупни -
кукери,
кукери,
кукери...
© Владимир Владимиров All rights reserved.
