Кукла...
Празна театрална сцена,
прашна кукла на конци,
като мен отдавна забравена,
вече никой не я гледа, нали?
И мойта прашна сцена е града,
а аз марионетка в твоите ръце
и аз като куклата сама,
със същото безизразно лице.
С танцова стъпка пристъпвам,
пристъпвам по влажните улици,
на пръсти като балерина стъпвам,
аз съм куклата със скъсани конци.
С тежък грим в усмивка изкривен,
като тъжен клоун зад маска скрит,
белегът на времето с грима заличен
зад маска крия тъжния си лик.
© Зори All rights reserved.
