Аз съм празна пластмасова кукла,
а тя ме тъпче със захар и слънце.
Слага червило на устните ми
и сресва косата ми.
После ме кара да седна
пред голямото огледало
и да повтарям до изнемога:
„Аз съм красива.”
После излиза.
Оставя ме в прашния си апартамент
да разглеждам колекцията ù
от хербаризирани рози ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up