Feb 26, 2019, 3:29 PM

Кукла

  Poetry » Other
968 0 1

Създадох я с гримирани очи. 
Кръстих я със своите имена. 
Живота ѝ напълних го с мечти. 
Премених я като богата жена. 

 

Прическата променях ежедневно, 
косите правех ѝ в различни цветове. 
Играех с нея всекидневно 
съвсем бяло беше нейното лице. 

 

Пращах я по купони и събития,
излизаше тя с различни мъже. 
Беше красавица открита, 
красавица, която напомня на мен. 

 

Започна да търси клубове. 
Без злоба, интриги и клевети. 
Но сблъскваше се все с ръбове 
и разни истински злобни жени. 

 

Без да е казала нищо - мразена беше. 
Защото беше честна и откровена. 
И нейната директност никой не понесе, 
защото беше жена - обикновена.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нора Флорова All rights reserved.

Посветено на приятел

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...