Dec 30, 2011, 7:38 PM

Купувач

  Poetry » Love
1.1K 0 0


Купувач на забранени неща,

купувач на нова истинска мечта,

поредното клише или книга с откъсната страница.

Аз не искам това, давам всяка цена,

намери ми ключалка за моята душа,

без любов навеки се обричам.

Хайде, злочестнико,

вземи мерките на измъчената ми душа

или и без това ще я пъхнеш в кутийка от кибрит,

да си остане все така сама.

Затвори, завърти ключа, благодаря,

сега го хвърли на дъното, на морската земя.

Пак съм аз, името ми е същото,

дори табелката на входната врата,

но нямам вече блясъка в очите,

нито усмивката от вчера сутринта.

Кристално кълбо вместо очи

и свещ вместо надежда, сърцето да топли.

Готова съм сега, ела при мен,

превърни ме в първата игра,

ще те имам и ще си вървя,

защото това искам от съдбата,

последната обич да стане първата шега.

Погледни ме и не ме моли,

победих, а ти изгуби,

безмълвна съм сега, разбих твоята душа,

не ме проклинай, ти превърна ме в това.

Заради теб платих високата цена,

да си купя най-злочестата съдба.

Но успях, оцелях, без сърце, без душа,

връщам рестото, което ти дължа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...