В ъгъла под шепа прах,
скрита зад дебелите стени,
стои кутията сама
и за своите спомени тъжи.
Спомени за минало потребно,
спомени за щастливите ù дни,
в които всичко радвало що е дребно
и тя не знаела какво е да боли.
Нещо, а може би някой разбил ключалката на нейната душа
и всички спомени отишли си, оставили нея сама.
Сега кутията е празна, обгърната в дълбока самота
и се чуват само сълзите там, дълбоко скрити под прахта!
© Инна All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
