В ъгъла под шепа прах,
скрита зад дебелите стени,
стои кутията сама
и за своите спомени тъжи.
Спомени за минало потребно,
спомени за щастливите ù дни,
в които всичко радвало що е дребно
и тя не знаела какво е да боли.
Нещо, а може би някой разбил ключалката на нейната душа
и всички спомени отишли си, оставили нея сама.
Сега кутията е празна, обгърната в дълбока самота
и се чуват само сълзите там, дълбоко скрити под прахта!
© Инна All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
