Кутията на Пандора

Събуждането е като аборт,
насила оперирам сетивата си,
във празен мрак очите адаптирам,
над затопленото тяло издевателствам.
Мъглива баня с плочките от лед
се опитват да ме вдигнат духом,
огледалото без милост е наред -
поредно отрезвяване, нима съм глуха?!
Със бързина скицирам своето лице,
времето нарязва ме на пояси задочни,
тегли ме въже към моите мечти,
но трябва рутината да започна.
Денят предубедено ме изцежда,
фалшиво чувство ми дари-
редовно данъчно нареждане,
че сметките си днес платих.
По същите завои, нарисували
краката ми една съдба
се връщам в къщи по-загубена
отколкото била съм сутринта.
Кутията с години я поглеждам
и мислено отварях я без дъх,
а вътре шеметно нареждани
мечтите ми линееха за своя връх.
Не исках повече да чакам,
аз бях Пандора с ключ в ръка,
ключалката проблясваше в мрака
и настоящето я превъртя.
Капакът рязко се отвори,
отвътре многобройно се разля
една неосветена от живота,
бременна с мечтите мои светлина.
Тръпнеща от радост аз опитах
да я стигна - за да сме едно.
Тя отдръпна се сърдита,
мойта неувереност създала беше зло...
Зад стените на безволевата ми кутия,
променила беше своето лице.
Залежали са мечтите ми...От тях
на друг по-смел ще му роди дете.