Кутсуз
Днес ми клъвна рибка позлатена.
Хванах я, а силата и малка.
Облещила очи пред мен и стене:
- Пусни ме - вика - ще ти дам Русалка.
- Каква Русалка? - питам ококорен. -
За к`во ми е? Ще стане ли чорба?
- Каква чорба?- рибокът ми говори. -
Жена е туй! Убийствена жена!
- Може ли да готви, да простира?
Буркани да вари със зимнина?
Изреждам аз, а рибката контрира:
- Жена е туй бе, пич, а не слуга.
- Жена ли - викам - май ще те осупя.
Каква жена, къде са и бедрата.
Предлагаш ми една опашка с дупе.
За чий ми е без други салтанати.
- Може тя, да знаеш колко може... -
през сълзи вече рибката нарежда:
- Проклета е съдбата ми, о Боже,
защо ме свърза с този тъп невежа.
Така ще си отида малолетна...
Пътят ми за рая е в казана.
По-силничка да бях, да го преметна.
Такъв дебил... да му... така де... мамата.
-Добре бе, пич, - започна пак високо -
Мома ще ти осигуря от сой.
Кахърен да не си, ще те нахока.
Напиеш ли се, ще последва бой.
Силата ми не е много мощна,
затуй избирай от дветЕ злини:
Едната ще те мъчи нощем.
От другата ще имаш синини.
Поставен пред безизходна дилема,
забравих да я сложа във торбата.
В малка рибка, много сила дреме...
Откачи се и скокна във водата.
© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.
